ВЪРШАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРША̀ЧКА ж. Машина за вършеене. Вършачката бучеше в хармана на Сенебирлията. Й. Йовков, ВАХ, 142. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. З. Сребров, МСП, 13. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки. Д. Димов, Т, 41.