ВЪРШЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀РШЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от въ̀рша и от въ̀рша се. "Има толкова за вършене! Като никога съжалявам за миналите грешки!" А. Наковски, МПП, 130. После семейството ми замина с ешелон в неизвестна посока да се евакуира по-нататък, пък аз исках да се върна в завода за вършене на друга неотложна работа. К. Георгиев, ВБ, 110.

ВЪРШЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от върша̀ и от върша̀ се; вършеене, върхане. Жетвата беше се свършила и няколко жени .. пренасяха снопите за вършене на харманя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 45. — Няма ли да вършеете, Брайко? — Тези дни ще бъде. След отзараншния дъжд какво вършене? А. Каменова, ХГ, 244. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5 000 снопа, работа, ако се върше по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1.