ВЪРШЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРШЀЯ, -ѐеш, мин. св. върша̀х, несв., прех. 1. Отделям, обикн. с машина, зърното от класовете на житни растения. Божан вършееше и сипваше житото в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Елин Пелин, Съч. III, 68. Самотни жетвари се трепеха, пречупили кръст. Жънеха само на ръка, с паламарки и сърп. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха насметеното зърно с лопати, дърмони или мрежи. А. Каралийчев, НЗ, 198. На стожера завързано въже, / на въжето привързани три коня .. / Край гумното насядали мъже .. / С камшик конете ратая подгоня. / .. / подгонени вършеят трите коня. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. Я не ма давай, майно ле, / на Димитрови синове, / че те са хора работни, / .. / денем си возат, вършеят / нощем си веят и носят. Нар. пес., СбВСт, 453.

2. Прен. Ходя насам-натам бързо, енергично. Пазвантоглувите бюлюци, които от юли насам излизаха поне през ден от крепостта и се врязваха сред войските или обоза на обсадителя, вършееха нагоре-надолу и оставяха след себе си кървава диря — тия бюлюци като по чудо не закачиха стана на Тепеделенлията. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 130. вършея се страд. И сега, в предобедните часове на трудовия юнски ден, от къра се точеха каруци, пълни с люцерна,.. караше се репица, която се вършееше от полевъдите на хармана. Б. Обретенов, С, 198. И наистина, заваляло беше дъжд и не можеше да се вършее. Й. Йовков, АМГ, 153.

◊ Вършея тръни на главата на някого. Разг. Тормозя, измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги. — Най-много ме е яд мене на наш Теня, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен.. Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим. Чудомир, Избр. пр, 206-207.