ВЪРШИНА̀К

ВЪРШИНА̀К, мн. -ци, м. Събир. 1. Много отсечени тънки клони, натрупани заедно; въ̀ршина, върше. В дъното на тесния дълбок тревясал двор се издигаше дръвник от вършинак. Ст. Даскалов, СЛ, 75. По пътя скрибуцаха четири биволски коли, натоварени със сурови цепеници и вършинак. Н. Нинов, ЕШО, 80. Две-три момчета поддържаха огньовете, като мушкаха под казаните сух елов вършинак. Цв. Ангелов, ЧД, 144. Жилищата им са изби, които те построяват според угодата с дебели вълнени платове, а отгоре им гуждат вършинак, сено и трева. С. Бобчев, ПОС (превод), 178.

2. Храсталак. Гъст вършинак ги [Желе и Никола] забикаля отвред, нийде ся пътека никак не виждаше и тий бяха принуждени с ръце да разгръщат шипарластите трънаци. Ил. Блъсков, ИС, 73-74.

Списък на думите по буква