ВЪРШИТБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРШЍТБА ж. 1. Отделяне, обикн. с машина, на зърното от класовете на житни растения; вършеене. Някои вършееха с диканя, а други наемаха вършачката на Филчовия дядо и за един-два дена свършваха вършитбата. К. Калчев, ПИЖ, 73. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. Й. Йовков, ПГ, 74. Пътищата са посипани с разпиляна слама от скорошната вършитба. А. Каралийчев, С, 58.

2. Обикн. с предл. по. Време, сезон, когато се вършее. Нейко искаше да намекне за усилената работа, която чакаше всички по вършитба. Й. Йовков, Ж, 1945, 126. И друг път Черешара беше виждал така помрачено лицето на съседа си — особено по жътва и вършитба, когато Боньо трябваше през деня да работи на чорбаджията си, а през нощта да отвозва и вършее своите снопи. П. Славински, ПЗ, 79. Настане вършитба, и кончета врани / въртят се до стожера, тичат в превара / и сламата тъпчат с копитата яки. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6.