ВЪ̀СЕНЕ

ВЪ̀СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въся и от въся се. Той я [ракията] пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода. Ив. Вазов, Съч. X, 115.

Списък на думите по буква