ВЪТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ТОР м. Вътрешен жлеб в краищата на дъгите на каца, бъчва и др., в който се вкарва дъното. Годните за работа бурета се пробиват, отдънват, почистват се от стърготини и се папурясват откъм едното дъно по вътора и дъгите, след което се пречупват обръчите им и се предават за по-нататъшна обработка. М. Киров, ТК, 150.