ВЪ̀ТЪК

ВЪ̀ТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. "Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци". Нар. пес., СбВСт, 363.

Списък на думите по буква