ВЪШКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ШКА ж. 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,.. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Нищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна ("пожара"),.., щитоносната въшка ("чернилка"). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
◊ Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum. Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па‑
кост ни е доставила Америка. Г, 1906, бр. 21-22, 319. По̀по̀ви въшки. Диал. Овчарска торбичка.
> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза). Разг. Ирон. Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.