ВЪШКА̀Р

ВЪШКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Пренебр. 1Разг. Въшльо. — Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар! Г. Крумов, Т, 147. — Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях — изказа съмнение началник-щаба. Сл. Трънски, Н, 614.

2. Диал. Въшкарник (в 1 знач.).

Списък на думите по буква