ВЪ̀ШЛА ж. Разг. Пренебр. Въшлива жена; въшливка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). Джена настръхна, надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш! К. Петканов, ДЧ, 110.