ВЪШЛЯСАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪШЛЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от въшлясам като прил. В който, по който са се завъдили въшки. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници. К. Калчев, ЖП, 51. И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба. Л. Стоянов, Х, 105.

— Друга (диал.) форма: въшя̀сал.