ВЪШЛЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪШЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; въшля̀сам, ‑аш, св., непрех. Ставам въшлив. Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в различно време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот. Т. Харманджиев, КВ, 160. — Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал. Ем. Станев, ИК III и IV, 387. Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид,.., няма да се бръсна,.., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо. Сл. Македонски, ЕЗС, 38.

— Друга (диал.) форма: въшя̀свам.