ВЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯ̀ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вям се, вядѐш се, мин. св. вя̀дох се, прич. мин. св. деят. вял се, св., непрех. 1. Разг. Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса сменяше с ечемик, ечемика с чисто жито. Й. Йовков, ПК, 181. — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мочора. Ц. Гинчев, ГК, 84.

2. Прен. Разг. Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло. Ст. Младенов, БТР I, 406.

3. Диал. Врязвам се, впивам се в нещо. Въжето се вяло в плътта му до костите. Ст. Младенов, БТР I, 406.