ВЯ̀РА

ВЯ̀РА, мн. (рядко) вѐри, ж. 1. Само ед. Убеждение в съществуването, осъществяването или истинността на нещо, основано на знания или опит. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — .. изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин, Съч. III, 32. Има песни, в които гърми ритъмът на Новото, в които гори вярата във Великото. Хр. Смирненски, Съч. III, 236. О, светла вяра в новия живот, / как сгряваш и повдигаш ти сърцата! Д. Дебелянов, С 1936, 63. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от челик. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъдър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29.

2. Само ед. Обикн. с предл. в или (диал.) у. Увереност в честността, искреността, добрите намерения на някого; доверие. — От града направо при тебе идвам. Тук другиму вяра нямаме. Г. Алексиев, РН, 70. — Ако искаш, седни и преброй своите пари. Захарий не рачи. Той имаше пълна вяра в брат си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 65. Светът привикнал хомот да влачи, / .. / лъжливи уста слуша със вяра: / Мълчи, моли се, кога та бият. Хр. Ботев, Съч., 1950, 26-27. "Боже ле, мили божице, / у брата вера да немаш, / че си ме брата излъга." Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.

3. Само ед. Обикн. с предл. в, на. Увереност в способностите и възможностите на някого или нещо; доверие. Несигурното положение на княжеството не вдъхваше вяра на никоя голяма банка: България можеше да намери само лихоимци, но не и сериозни заемодавци. С. Радев, ССБ II, 524. У него се събуждаше вярата в собствените си сили. Й. Йовков, Ж 1945, 97. Старите изпърво ни нямаха вяра, бяха против отделна младежка

бригада. ОФ, 1950, бр. 1827, 4. Да, повеч вяра в себе, повеч воля / и, в слабостта си, ний ще бъдем силни! П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 784.

4. Само ед. Убеждение в реалното съществуване на бог или други свръхестествени сили — представи, създадени от религията и фантазията. Само във вярата си към Бога Стоян Глаушев беше изцяло предан, искрен и без всякакви хитрини, вдаден беше в мисълта си за Бога с покорна, всеотдайна любов. Д. Талев, ПК, 98. И тръгва в горите безлюдни, / де постник свят в пещера стара / прекарва във подвиги трудни, / във пост и в молитва и в вяра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 64. Вяра в задгробния живот. Вяра в духове.

5. Вероизповедание, религия. — Ага .. още като дойде, ние разбрахме защо си дошъл. Лишни са думите на ходжата. Ние се събрахме и решихме да ти кажем. Глава си даваме, ала вяра не даваме. А. Дончев, ВР, 170. — Гориха ни,.., челядта ни изробиха и изтурчиха, вярата ни измениха. Д. Яръмов, БП, 101. Отговаря .. сам цар Иван Шишман: / "... Кръв ще леем .. за Христово име, / ще прославим .. християнска вяра". Нар. пес., СбБрМ, 78. Православна вяра. Езическа вяра.

Ловя (хващам/хвана) вяра. Вярвам. А така никой не ловеше вяра, че владиката е беден като църковна мишка. Владика без пари! Къде се е чуло? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 76. През толкова войни с турците русите никога не бяха слизали под Балкана, затуй [селяните] не хващаха вяра на думите му [на Рад], че се задава голяма московска сила отгоре. Д. Яръмов, БП, 145. Ще хване вяра на приказките ми,.., щом види папунячето в ръцете ми. К. Момчилов, ЗК, 77. Миша вяра. Диал. Пренебр. Подигравателно прозвище на грък. Грък пакостник е, миша вяра,/ на нему в чуждо зло му й кяра. Г., 1863, бр. 6, 44. От тях [гърците] съм теглил аз и затуй обичам да ги наядам, ама тая миша вяра хора тъдяз ги няма никакви. Г., 1863, бр. 10, 78. На вяра. Остар. На доверие, на кредит. Два-три деня той яде на вяра у Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Там колко щеш, / на вяра пий. П. К. Яворов, Съч. I, 41. Сторвам/сторя (давам/дам) вяра и клетва. Обикн. в св. Диал. Заклевам се. Тук ние дадохме вяра и клетва да го посетим пак идущето лято — ако е живот и здраве — и да видим, каквото види той, като го издебнем в ясен ден. Ив. Вазов, Съч. XV, 160. Събрали ми са отбрали / дор седемдесе юнаци / .. / Вяра и клетва сторили, / който са болен разболи / по редом ша го гледаме, / на ръце ша го носиме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.

Списък на думите по буква