ВЯРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЯ̀РВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. с предл. в и прех. Убеден съм въз основа на знания или опит в съществуването, осъществяването или истинността на нещо. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Селяните от най-напред вярваха в пророчествата за близкия изход от кризата, но сетне махнаха ръка и само го зачакаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 252. Аз вярвам майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. — О, Морна, Морна, в буря скършен злак, / укрий молбите, вярвай — пролетта ни / недосънуван сън не ще остане. Д. Дебелянов, С, 1946, 88. Дълго той се взира в нея, като че ли не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79.
2. Непрех. и (остар.) прех. Убеден съм в искреността на някого, в истинността на думите на някого, имам доверие някому. — Вярвай ми, всяка нейна дума за мене беше несъмнена истина. Й. Йовков, Разк. II, 63. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке, не вярвайте на тия проклети Голосовци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. — Не лъжа, девойко, — каза той [Дойчин] и едва поема дъх. — За права бога, вярвай ме! Ст. Загорчинов, ДП, 167. — Да, с моя занаят, бае Цако, и на тоя ред сме дошле. Казвам ти истината. Ако ме вярваш, вярвай. Т. Влайков, Съч. II, 176. Сит на гладен не вярва.
3. Непрех. Твърдо съм убеден, че някой или нещо ще оправдае надеждите ми, уверен съм в неговите способности, възможности. Изрисувани бледи с конопени ризи, / те отново се връщат по земния прах. / И когато със свещ от иконите слизат / при народа си земен, той вярва във тях. Д. Дамянов, ПОС, 13.
4. Непрех. Убеден съм в реалното съществуване на представи, създадени от религията и фантазията. Колко са щастливи тези, които вярват! Не защото е тяхно "царството божие", а защото тук на земята живеят леко със своите илюзии, че небето бди над тях. Н. Стефанова, ОС, 13. Религиозните въпроси никога не бяха го занимавали. Сам той не вярваше, но изпълняваше външните форми на религиозните задължения. В. Геновска, СГ, 83. — Как да не вярваш? Това си е наредено от нашата вяра — забележи попът дълбокомислено. Ив. Вазов, Съч. XII, 42. Ти бе тъй слаба... Вярвай и моли се: / Ти имаш нужда от молитва днес. К. Христов, Избр. ст, 77.
5. Прех. Остар. Мисля, смятам някого за някакъв. — Горко ми! — рече пътникът, цял свят мя вярва, че съм най-честит человек. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 230.
6. Като вмет. дума. За означаване на почти пълна увереност в реалността на нещо или за допускане на известна възможност. — Гладна мечка хоро не играе. — Знам — каза поручикът, — тази вечер, вярвам, ще пристигне хляб. Л. Стоянов, Х, 11. "Вий господин Братински, вярвам, няма / да ми се сърдите, загдето още двама / не сме ос‑
тавали ний насаме". К. Христов, ЧБ II, 165. Но и Неофит, вярвам, и любимецът му Костаки, много пъти изпосле са имали случай да си припомнят, че са ме обидели и запирали. П. Р. Славейков, БП IV-V. вярва се безл. от вярвам в 1, 2, 3 и 4 знач. — Да надценяваш нещата е лекомислено, а да ги подценяваш — пагубно. Затова на никого не трябва да се вярва. Б. Балабанов, Избр. п II, 205. Вярваше се, че кюстендилската линия ще бъде открита през втората половина на текущия месец. БД, 1909, бр. 3, 2. — Аз зная пътя! Повярвайте, повярвайте,.. — Кажи ми кое е това момиче, откога го познаваш, какво е, може ли да му се вярва? Й. Йовков, Разк. I, 222. вярвам се. Остар. I. Страд. от вярвам в 1, 2 и 5 знач. II. Възвр. от вярвам в 5 знач. Старий Вельо цар Вавилонски, са вярваше за първ човек на земята. И. Адженов, ВК (превод), 5.
ВЯ̀РВА МИ СЕ несв., непрех. 1. Имам желание да вярвам, искам да вярвам. А нему все му се вярваше, че Крумчо е жив и здрав и че приказките за смъртта му се пускат от завистници. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Все му се вярваше, че може на последния час да е станала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137.
2. Приемам нещо за възможно; допускам. — Може и Гаврил да е бил, ама по̀ ми се вярва да е бил Сенебирски. Й. Йовков, А, 68. — Ротната канцелария е насреща! .. Само че не ми се вярва подпоручикът да е там. П. Вежинов, ВР, 165. — Сега вече зе да ми се вярва — думаше тя, — че Койчо наистина ще изучи златарлъка. Т. Влайков, Съч. II, 239. Да се е свечерило — не му се вярваше [на княза], колкото и да беше улисан в мислите си, имаше чувство за изминатия път, не бяха отишли кой знае колко далеч. А. Гуляшки, ЗВ, 350.
◊ Вярвай бога. Обикн. вметнато. Възклицание — при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. — Вярвай бога, Кириак, аз ти казах още одеве: не бива да свириш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 106. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. — Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът. Елин Пелин, Съч. I, 13. Не вярвам на очите (ушите) си. Разг. Силно съм изненадан от нещо, противно на очакваното. Иван не вярваше на очите си, като гледаше как Гороломов събира парите и ги тъпче в портфейла си. Й. Йовков, ПГ, 49. Навярно не е имало такъв смешен ферман — .., ферманът, който премахваше сераскерите и пашите из Анадола и Румелия и ги заменяше с един единствен човек — Мустафа паша Байрактар.. Караше [Байрактар] да му го четат и препрочитат, не вярваше на ушите си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575.