ВЯРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯ̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вярвам (в 1 знач.). Ивана. Кажете си направо, че вие вече не вярвате в никаква революция! Дамян. А бе вярваме, но то само с вярване не става. Ст. Цанев, С, 18. — Вярването не е задължително! — отговори тя троснато и той разбра, че е безсмислено да я уверява повече.

2. Обикн. мн. Религиозни убеждения. Извънредно интересни са вярванията в старата Жеруна за самодиви, юди, змейове и др. Сб??СЕП, 396. Не след много време седнаха и четиримата на бъднишката трапеза. Ния спази всички обичаи за тази вечеря преди големия празник: с гозбите, и с реда на трапезата, и с другите стари вярвания за живи и мъртви. Д. Талев, ГЧ, 179. Оран, сеитба, жътва, кога почват и кога се свършват, хиляди правила, наставления и вярвания имат мястото си в тоя календар. Й. Йовков, Разк. I, 49.

3. Обикн. ед. Вероизповедание, религия, вяра.

◊ За вярване. С гл. съм, струва ми се и под. 1. Означава, че на някого може да се вярва, може да се има доверие. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре, на чужди гръб, не е нито за почитане, нито за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. 2. Означава, че нещо може да се допусне, допустимо е. Твърде е за вярване, че когато г. Пърличев е предприел да превежда "Илиада",.., той е имал пред очи подобен пример в някоя друга литература. К. Величков, ПССъч. VIII, 109. Колкото и да беше глупаво това, на Гороломов се струваше за вярване. Й. Йовков, ПГ, 158. А дали него обичаха просто и приятелски — и това беше трудно за вярване. А. Гуляшки, ДМС, 68.