ВЯРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯ̀РУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Вярвам. Тия [гърци и римляни] са вярували, че боят против варварите и чуждестранните требва да е вечен. Ч, 1870, бр. 2, 47. Който прави онова, което не прилича, случва му са онова, което не вярува. ВУХБ (превод), 77.

ВЯ̀РУВА МИ СЕ несв., непрех. Остар. Вярва ми се.