ВЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯ̀СВАМ СЕ и ВЀСВАМ СЕ, -аш се, несв.; вя̀сна се, вѐснеш се, мин. св. вя̀снах се и (диал.) весна̀х се и вѐсна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Появявам се някъде от време на време и обикн. за кратко, без да се застоявам; вествам се, мярвам се. Аз заключих стаята и реших да не се вясвам в къщи три дена, дано мирясат съседите ни. Н. Каралиева, Н, 24. — Да ѝ кажеш — не искам да я видя! Да ме срами тъй! Повече да не се вясва пред очите ми! Чу ли? Д. Рачев, СС, 197. Станка знаеше, че той трябва да бъде при другарите си, и не му се сърдеше, задето толкоз време не се вясна при нея. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Надяваше се [Димитрий] на бога жена му да се оправи. Каза Захарий да не се весва към тяхната къща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 428. — Напоследък не мога да ти видя очите — само се весваш вкъщи и пак излизаш.