ВЯТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЯ̀ТЪР, -ът, -а, мн. ветровѐ, (рядко) вѐтрища и (нар.-поет.) вѐтри, м. 1. Движеща се въздушна маса, въздушно течение, успоредно на земята. А на заранта излязъл вятър, събрал всичките облаци .. и забулил небето. Д. Габе, Н, 8. Лицето му, обрулено от слънчевия пек и ветрищата из планината, имаше здрав, медночервен цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Беше краят на март, времето на горняка, както у нас наричат югозападния вятър. А. Гуляшки, ДМС, 167. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. Е. Мутева, РБК, 68. Подир два деня са захванаха твърде силни ветрове, големи снегове и ягка зима. П. Хитов, МП, 18. Гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1950, 16. Пуста горо, / защо си млого рано повенула? / Дали ми те жежки ветри ударише? Нар. пес., СбНУ XLIII, 7. Задуха насрещен вятър. △ Надвечер излезе силен вятър. △ Северен вятър. Морски вятър. // Раздвижване на въздуха с или от нещо. Хаджи Енчо сяда, като силно въздиша от умора, и си прави вятър с червената кърпа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. В този ресторант беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни, — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.
2. Прен. Само ед. Разг. Несериозна, празна работа. — Йордо! Твоите новини излязоха вятър. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. — Досега пишех статии, с журналистика се занимавах — вятър, ти казвам, вятър! Й. Йовков, ПГ, 10. "Вятър ще излезе снощният слух, съвсем напразна тревога — стиска ли на Селим хан тъкмо днес .. да натрапи на войската си това, дето не смее години? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. Търговия! Аз я смятах бог знае колко страшно нещо, а то — вятър! Купи — продай, купи — продай и друго нищо. Чудомир, Избр. пр, 209.
3. Остар. и диал. Въздух. Освен тия две трошици във водата за пиене има и вятър и малко въглена киселина. Ив. Богоров, СЛ, 5. Да излезем на чист вятър. Н. Геров, РБЯ I, 200.
4. Остар. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. А това смукане .. причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (в червата), колик и пр. Ч, 1875, кн. 4, 174.
5. Остар. Ревматизъм. От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести. Ч, 1875, бр. 7, 306. Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър). Д. Фингов, Лет., 1873, 74.
6. Диал. Епидемия (Н. Геров, РБЯ).
7. Като междум. Обикн. ед. и мн. (рядко) вѐтрища. Разг. За израз на съмнение, недоверие, неодобрение, недоволство, пренебрежение. — Ти храниш ли козичката? — Храня я. Преди малко ѝ сипах ярма. — Храниш я — вятър. Ив. Мартинов, ПМ, 64. — Има ли барем помощ? — Има, ветрища! — отвръщаше бързо и троснато Гина. Г. Караславов, СИ, 18. — Ще поговоря с моя приятел, достойни отче — кимам аз разбиращо, — и вярвам, че той ще се вслуша в думите ми. — Ще се вслуша — вятър! Лучиано никого не слуша. С. Славчев, БФ, 269.
◊ Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, южняк. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, на‑
пролет постила пъстри килими по ливадите, кичи с цвят овощните дървета и пълни сърцата с топлина и радост, защото белият вятър е вятър на пролетта, благоденствието и сбъднатата надежда. В. Полянов, БВП, 21. 2. Момкова сълза (растение). 3. Нефт (Н. Геров, РБЯ). Старий вятър. Диал. Вятър, който прояснява времето, когато духа; яснец (Н. Геров, РБЯ). Червен вятър. Заразна болест, характеризираща се с остро възпаление на кожата, предимно по лицето и главата; еризипел. После го понесоха нанякъде, също както децата биват отнасяни през своите страшни сънища по време на лоша треска или на червен вятър от някое чудовище или от самия Исраил — архангела на правоверните. Г. Стоев, ЦЗ, 94. Черен вятър. Диал. Северен вятър. Духаше "черният" вятър и ронеше житата. Петдесет декара ечемик така без сърп и жътварка. И. Петров, ВМ, 171.
> В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават. Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271. Вземам/взема вятър. 1. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. 2. Диал. Започвам да имам високо мнение за себе си (Н. Геров, РБЯ). Взема ме/вземе ме вятъра. Разг. Разведрявам се. Филип стана от столчето си. — Къде? — Ще се разходя, бай Ставри, да ме вземе вятърът. Ем. Манов, БГ, 55. В кесията ми вятър вее. Разг. Парите ми са малко, нямам пари. — Я земи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията ти вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Ал. Константинов, БГ, 20. Вървя по вятъра. Разг. Приспособявам се, нагаждам се към създадените обстоятелства, условия с оглед на лична изгода. Не му вярвай много. Той е от тези, дето вървят по вятъра. Вятъра се обръща/обърне. Разг. Настъпва промяна в нещо, променя се положението. — Хайде, дим да те няма, дорде не съм ти отпрал потурите! .. — Чакай! Какво носиш в дисагите? .. Като разбра, че вятърът се обръща, скитникът предпазливо добави: — Рушки книги, брате. Д. Рачев, СС, 68-69. Вятър и мъгла. Разг. Пренебр. Обикн. като възклицание — несериозна, празна работа. — Вятър! — махна с ръка старецът, като че ли някой се е опитал да го изиграе, но не е успял. — Вятър и мъгла. Г. Караславов, Избр. съч., V, 158. — На техните обещания аз не вярвам. Вярвам само на вас. Каквото направите вие за нас, туй ще бъде. Всичко друго е вятър и мъгла. К. Калчев, ЖП, 495. Вятър ме вее (ме носи). Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа, негоден съм. — А войската без командуване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички: пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила; вятър ме вее (ме носи) на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 24. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138. Вятър ми духа в ушите. Диал. Не се вслушвам в добрите съвети на някого; не слушам никого. — На бача вятър му духа в ушите, каквото и да му приказваш. Аз му виждам всичките хитрини. Ем. Станев, ИК I и II, 206. Вятър работа. 1. Разг. Нещо несериозно, безсмислено. — Знам, че вие младите сте нетърпеливи, изгаряте от жажда за подвиг, не искате и да чуете за легална борба. Книги, училища за вас са вятър работа. Д. Спространов, С, 81. Станкулов беше сигурен, че Иван Сърмов ще дойде да го моли, и реши да бъде твърд и непреклонен, та да не помисли стрелочникът, че заповедта за уволнението е вятър работа. М. Марчевски, П, 233. 2. Ирон. Обикн. като възклицание: а) За изразяване на недоверие, съмнение; едва ли. Но тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. То беше само претекст. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. б) За изразяване на пренебрежително отношение към нещо; какво от това, няма значение. — Викат годил се — вятър работа. Дума дадена. Дума земена. Елин Пелин, Съч. II, 129. Гоня вятъра. Разг. Полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено. И тоя Илков, той за какво се е домъкнал рано-рано? Изгуби гиздавата си служба, ходи сега по селата да гони вятъра. Г. Караславов, ОХ III, 39. — Оставили сте жени и деца, напуснали сте си работата и сте тръгнали вятъра да гоните. К. Петканов, МЗК, 65. Друг (нов) вятър духа (вее) някъде. Разг. Положението не е същото, условията, обстоятелствата са различни. Човекът, който зададе злополучния въпрос, седна на мястото си недоволен, зачервен и смутен, разбрал може би, че тук вее по-друг вятър. Л. Стоянов, Б, 31. Друг (нов) вятър духва/духне (задухва/задуха, завява/завее, повява/повее) някъде. Разг. Положението, обстоятелствата стават други; настъпва промяна в положението. — И болярите не приемаха еврейка да седне на престола. И сам царят мълчеше,.. Ала какво излезе, Теодосие! Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разде‑
лиха — друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Един вятър ни вее (носи). Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. Завява ме/завее ме вятъра. Разг. Отивам някъде съвсем случайно, без предварително да зная. — Докато ти лежиш в затвора, строежът ще бъде завършен и кой знае на кой обект ще ни завее вятърът. Кл. Цачев, В, 86. За вятъра дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено. Имам вятър в главата. 1. Разг. Пренебр. Повърхностен, вятърничав човек съм. 2. Диал. Надувам се, големея се. Какъв (кой) вятър вее (духа); какъв е вятърът. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. — Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Със своя верен кучешки нюх той [турчинът] бързо долови какъв вятър духа в дисциплината на отреда: че при новата обстановка всички отдават голяма почит и доверие на Червенокосия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 278. Бонка го посрещна във вестибюла. Той [Дако] изрече още от вратата, преди да разбере какъв е вятърът, преди дори да я погледне: — Добър вечер, Боне... То навън едно проклето време, едно кишаво такова. Г. Райчев, ЗК, 28. Какъв (кой) вятър духва/духне (задухва/задуха, завява/завее, повява/повее) някъде. Разг. Каква промяна настъпва в положението, какви са промените в обстоятелствата. — Вземи си талимата и бягай оттука, докато не са те сварили агите, че може да отъркалят главата ти в козинявия чувал... Отон разбира кой вятър е повеял и сръгва Григора да се връщат в Дедово. Н. Хайтов, ШГ, 129. — Кога у Ведрово жени са се занимавали с дюлгерлък? А? Какъв вятър завя по нас? А. Гуляшки, МТС, 304. Какъв (кой) вятър те довея (доведе, завя, отвя, носи) някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Когато изпиха по чаша чай, домакинът покани: — Да чуем сега, драги, какъв вятър те довея насам. Г. Русафов, ИТБД, 103. — Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. Й. Йовков, ЖС, 205. — Мирчо .. какъв вятър те доведе посред нощ? — зашепна тревожно Янковата майка. Ем. Коралов, ДП, 27. Какъвто вятър духа. Разг. Каквито условия, обстоятелства съществуват в момента (като предпоставка за някакво действие). Какъвто вятър завее (задуха, повее). Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Руснаците идват отгоре — ще се бием ли срещу тях или ще развяваме бял байрак,.. Какъвто вятър повее, такова знаме ще се възвява. Д. Кисьов, Щ, 194-195. Който сее вятър (ветрове), буря (бури) жъне (ще жъне). Книж. Който предизвиква вражди, размирици, го постига (ще го постигне) беда. — Ще го открием тоя червен бунтар! .. Който сее вятър, жъне буря, така да знаете! А. Гуляшки, Л, 375. Кон пърди, вятър вей <гората се люлей>; кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей. Диал. Грубо. Употребява се за означаване на празни приказки; бръщолевене. — Ти, Хритка, не разбираш булгаристански. Чичо Петър се обиди. "Ти като разбираш, можеш ли ми каза, какво е: "Кон пърди, вятър вей?" Ст. Чилингиров, ХНН, 14. Където ме завее вятъра. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си. Лапам вятър. Разг. 1. Нищо не върша, бездействам. 2. В тежко положение съм, нищо не получавам, ощетен съм. — Прехвърли още днес всичките си имоти върху Мина. Па нека Орцето лапа вятър. Г. Белев, ПЕМ, 54. Ловя вятър<а> <в(с) решето>. Диал. Занимавам се с празни работи, не върша нищо сериозно. — Клетва дадох и клетва взех, защото не съм ловил вятър в решето — започна пак Момчил натъртено. Ст. Загорчинов, ДП, 332. А после пак се запива и пак тръгва по азмаци и баири с пушката и кучето — да лови вятъра. Д. Бозаков, ДС, 53. На вятъра. Разг.; На вятър; за (по) вятър<а>. Диал. Без полза, напразно, напусто. Дядо Либен живял богато, а понякогаж харчил даже и съвсем на вятъра. Л. Каравелов, Съч. II, 38. — Снощната трескавица не беше като тъй на вятър. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. — И как не ти омръзна, бре синко, тази пуста борба, тази пуста критика. Като си помисля що труд, що чудо си изхабил .. и за какво! За вятър. Ал. Константинов, Съч. I, 246. — Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! А. Гуляшки, СВ, 315. Накъде духа (вее) вятъра. Разг. Каква промяна е настъпила в положението. — Защо пък да не се запишем в ТКЗС-ето? .. — Та виж колко заможни стопани се записаха. Разбраха накъде духа вятърът, с новото се наредиха. А. Гуляшки, МТС, 181-182. Накъдето (<според> както) духа вятъра. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода). Накъдето (<според> както) задуха (завее, повее) вятъра. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода). Направям/направя вятър някому. Обикн. в св. Разг. Похвалвам, поласкавам някого. "Аз наистина трябва да се представя на новия началник. Това ще му направи добро впечатление. Дори и последният простак се чувствува поласкан, когато му направиш вятър". М. Марчев‑
ски, П, 179. Не плюя срещу вятъра. Разг. Не се противопоставям на някого или нещо, не се противя (обикн. на по-силния), за да не си навлека неприятности. — От малко-малко ако ме тачиш — не плюй срещу вятъра, детко! Не ритай вярата! Н. Хайтов, ПП, 148. — Аз съм по-умен, отколкото мислите, Кадир ефенди.. Срещу вятъра не плюя! Д. Спространов, С, 179. Обръщам се/обърна се накъдето духа вятъра. Разг. Нагаждам поведението, действията си според създадените обстоятелства и условия с оглед на лична изгода. Оставям/оставя да ме носи вятъра. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действам за тяхното изменение или да създавам нещо ново; инертен съм. — Щом всички стават аяни, щом са тръгнали да си сядат на задника — ще седнем и ние. Лошо ли е? На Вели му беше винаги лесно, защото оставяше да го носи вятърът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 199. Отвява ме/отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. "Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятърът." Б. Шивачев, ПЮА, 130. От дъжд на вятър. Разг. Рядко, понякога. Далечни лели и свати, които тя виждаше от дъжд на вятър, варяха в кухнята жито. Л. Стоянов, П, 474. — Ама то не може така! .. От дъжд на вятър се обадиш .. Не пишеш нищо. Ст. Дичев, ЗС II, 291. Отивам/отида (ще ида, ще отида) на вятър<а>. Разг.; Отивам/отида (ще ида, ще отида) по вятъра. Диал. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се (ще се похабя, ще се пропилея, ще пропадна, ще се загубя). — Хайде да видим кой ще направи пистолета си пръв! .. От бързината глинените плочки се чупеха, тъкмо свършвахме корпуса и дулото и ни оставаше само спусъка, от бързане счупвахме дулото, всичко отиваше на вятъра и започвахме отначало. Ст. Стратиев, СВМ, 103-104. Ако само една година не плати, лихвата ще набъбне. И тогава всичко ще иде на вятъра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. — Първом да изкараме черквата — нататък е лесна. Инак, отива пак на вятъра всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 9. Ту пекне слънце, та изгаря всичко, ту изневиделица може да свие някоя хала-градушка, ще очука най-горните снопи и всяко зрънце, отишло по вятъра, ще бъде загуба. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. Отивам <си>/отида <си> на вятъра. Разг. Загивам, погубвам се напразно, безсмислено. "Ще ме ударят .. няма да видя въстанието .. Няма нищо да излезе, ще си отида на вятъра, без да взема участие". З. Сребров, Избр. разк., 54. Правя вятър някому. Разг. Хваля, лаская някого. Пържа яйца на вятъра. Диал. Нищо не правя, занимавам се с празна работа или бездействам. Сражавам се с вятърни мелници. Книж. Мъча се да преодолея несъществуващи препятствия, боря се с въображаеми пречки. Хващам/хвана (улавям/уловя) вятъра. Разг. Извършвам нещо безуспешно, напразно, усилията ми не се увенчават с успех. — Ако не ме беше назорило, щяхте да хванете вятъра — каза готвачът, щом стигна при Васил при дървото. Д. Вълев, З, 272. Хвърлям си/хвърля си думите на вятъра; хвърлям/хвърля думи (приказки) на вятъра. Разг. Безуспешно говоря, съветвам някого за нещо или напразно искам от някого нещо. — Да не ми е името Косе, ако не кацна в някой научен институт.. Колегите му се надсмиваха,.. Но Косето не хвърляше думите си на вятъра. ВН, 1965, бр. 4311, 4. Да говориш на Омер бе все едно да хвърляш приказки на вятъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 157. — Дошли сте при менека, а добре сте ми дошли, но аз за ангарията не мога да си развалям достлука с Махмуд бей или с Хюсреф паша! Думи на вятъра не хвърлям. А. Христофоров, А, 65.