ВЯТЪРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЯ̀ТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се движи, работи с помощта на вятър. Ярко изпъкнаха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите,.., кръговете на харманите и уединените кули на вятърните мелници с разпънатите си бели крила. Й. Йовков, Ж 1945, 121. В покоя и тишината на летния следобед само вятърната мелница край провлака махаше лениво дървените си крила и на пристава му се струваше, че дочува тяхното старческо пронизително скърцане. П. Вежинов, ДБ, 32. От време на време се мяркат високите железни стълбове и цинковите въртележки на вятърните помпи за вода. Б. Шивачев, ПЮА, 122. Вятърен двигател. Вятърна електрическа централа.