ВЯ̀ТЪРНИЧАВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вятърничав (в 1 знач.); лекомислие, непостоянство, несериозност. Той познаваше своенравната и природна вятърничавост на тая странна душа и при все това Драгината постъпка му се виждаше загадъчна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132.