ВЯТЪРНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЯ̀ТЪРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. Който е до известна степен вятърничав; лекомисленичък. А най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от министерството Врачевски и г-жа Врачевска,.., твърде гиздосийно и модно облечена, малко вятърничка за възрастта си. Ив. Вазов, Съч. XII, 36.