ГА̀БЕРОВ

ГА̀БЕРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Габров2; габъров. С тая цел [Огнянов] се оттегли още по-към полите на Стара планина, дето гъсти габерови бранища можеха да го потулят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 157. Есента беше попарила габеровите листа. Г. Белев, ПЕМ, 87. Скоро пътеката сви надолу и партизаните я изоставиха — те тръгнаха през млада габерова гора. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 369. Запали се Янина планина, / изгорела горица зелена, / изгорела гора габерова. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 77.

Списък на думите по буква