ГАБРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАБРА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Събир. Много габрови дървета или храсти, гъсто израснали на едно място; габрова гора. Оттук вече пътят ни вървеше все право на изток, .., засеян ту от прекрасни високи дъбове, ту от ниски, гъсти габраци. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 71. В полите на два полегнали хълма с дребна гора, габрак и храсталаци и с пръснати кичести орехови дървета е застроено преселеното Горско Косово. З. Сребров, Избр. разк., 198. От отвъдната страна бързо се възправяха високи склонове, обрасли с мешилик и габрак. М. Яворски, ХСП, 179.

2. Само мн. Големи габрови дървета. Драгия си избра една рехава сянка под габраците, дето заграждаха поляната на юг, откъм Балкана, .. и с някаква особена, неизпитана досега жажда, .. започна да оглежда наоколо си всяко кътче и всяка педя земя. А. Гуляшки, ДМС, 358.