ГАБРО̀В

ГАБРО̀В1, ‑а ‑о, мн. ‑и. Минер. Прил. от габро̀. Специално за витошките габрови скали, които взема за съпроводници на сиенита, .. проф. Г. Бончев им отдава .. полуархаична възраст. П. Делирадев, В, 41-42.

ГА̀БРО̀В

ГА̀БРО̀В2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от габър1; габъров. Между Милин-камък и Врачанския балкан се издига една гърбица от варовити скали, припокрити от дъбови и габрови гори. П. Делирадев, БГХ, 67. Превитите ниско над пътя габрови и лескови клони шибаха по гърба и главата изпадналото в паника магаре и го посипваха с пожълтели вече листа. Т. Данаилов, СбСт, 225. Пойде Никола у гора / да бере гора габрова. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 274. "Йела ми, йела, Ваклуше, / на габров мостец да минеш, / на герен трева да пасеш." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 374.

◊ Свирѝ <и> с габрова пищялка (свирка) някому. Диал. Каквото и да говориш някому, колкото и да го съветваш, каквито усилия и да положиш.

Списък на думите по буква