ГА̀БЪРОВ

ГА̀БЪРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Габров2. Скалистият склон на бърдото .. беше обраснал с буйна дъбова и габърова гора и представляваше нощно време сигурно скривалище за разбойници и обирници. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 76-77. През клоните, надвесени над долината, загубен в габърова шума, надничаше висок старинен чардак. З. Сребров, МСП, 7. От овчарниците надолу слизаше долина, обрасла с дъбови и габърови дървета. Кр. Григоров, ПЧ, 66. Малко настрана под едно клонесто габърово дърво седяха трима души. Ем. Коралов, ДП, 113.

Списък на думите по буква