ГАВА̀НКА

ГАВА̀НКА ж. 1. Изработен на струг дървен домашен съд, подобен на паница. До огъня стояха двамата дядови Иванови синове и сърбаха попара от дървена гаванка. А. Каралийчев, ПС I, 18. Гостбите бяха народни, съдините — тежки сахани и тави от стара мед, .., дървени лъжици, гаванки, бъклици. Й. Йовков, Ж, 1945, 110. Стругът за гаванки е между най-характерните съоръжения на вода. Ив. Коларов, Е, 9.

2. Малък валчест дървен съд с похлупак, изработен на струг, в който се държи обикн. суха храна; гаванци, захлупци. Фиката начупи хляба, отхлупи гаванката и посочи сланината: — Режи! Г. Караславов, СИ, 116. Едно момиченце .. им донесе паница квасено мляко и голям резен хляб. Сетне тури на софрата гаванка с мерудия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 32. Сети се, че върху колесарчето бе торбичката му. В нея сутринта пъхна парче хляб, гаванка солчица и кибрит. Цв. Ангелов, ЧД, 38.

3. Диал. Дървен хаван (Ст. Младенов, БТР).

Списък на думите по буква