ГАГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ГА1 ж. Диал. 1. Човка, клюн на птица. — Прост заек съм аз. Извинявай! — То се вижда отдалече, че си прост — разтвори голямата си гага патицата и се засмя. И. Петров, ЛСГ, 92. Щъркът има твърде дълга гага и дълги крака. П. Берон, БРП, 112. Молим ти се / шарен щрък! / Вряк, вряк, вряк! / Хубавецо дългокрак! / .. / с дълга гага / кат тояга. Елин Пелин, ПБ, 31.
2. Хобот на насекомо. Мушица му се присмяла [комару], / че му са длъги краката / и му е остра гагата. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 206.
◊ Имам жълто на гагата <си>. Пренебр. Съвсем млад, незрял, неопитен съм; не знам как да постъпвам. Останахме, ефендим, трима техни, наши четворица, болшинство! Е, разбира се, нямаме жълто на гагата — комисията излезе цяла наша. Ал. Константинов, БГ, 113. Пъхам си, пъхвам си / пъхна си (вра си, въвирам си / въвра си) гагата някъде. Пренебр. Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Звяр! Тъй ли гледаш конете си? .. — Не си началник, не си доктор, а какво си пъхаш гагата тука? Й. Йовков, ПГ, 194-195. — Той [доктора] да си гледа болните и да не си пъха гагата в държавните работи... държавата не е болница. Ст. Л. Костов, Г, 29. Не беше ли, санким, съвсем достатъчно да свършат работата само с официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20.
— Тур. gaga.
ГА̀ГА2 ж. Диал. 1. Тояга с кука на единия край; гега. Засвирил ми е / киманаджи Генчо / .. / — "Тропнете, моми, / тръснете поли, / .. / Тропнете, баби, / забийте гаги." Нар. пес., СбВСт, 825.
2. Закривен остър връх на желязна или дървена пръчка и др.; кука. Имам си една тояга, / с малка гага / .. / Мирна ми е чудната тояга — / много рядко тя на бой посяга. А. Разцветников, ЩТ, 20.
3. Вид игра, при която част от играчите вият хоро, а другата част ги хващат и откъсват от хорото един по един (А. Дювернуа, СБЯ).