ГАГАУЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАГАУ̀ЗИН, мн. гагау̀зи, м. Лице от малочислено население в Североизточна България, Румъния, Молдавия и Украйна, което говори на език, близък до турски, и има християнско вероизповедание. Питам пак за Приморската градина дебелия почтен кафеджия .. — Приморска градина? Бу сокак тут? — и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 188. Лозята се обработваха от старите гагаузи и от гагаузките, а младите работеха на "скелята", товареха и разтоварваха параходи. А. Страшимиров, А, 300. Селцето било малко, населено с гагаузи, училищната сграда примитивна, построена направо върху земята. Ив. Богданов, СП, 308.