ГАДА̀ТЕЛ

ГАДА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Лице, което се занимава с гадаене, врачуване, пророкуване; врач, вражалец, прорицател. Дрипави звездобройци, гадатели и дервиши скитаха между множеството и събираха край себе си слушатели с предсказания за славното бъдеще на новия султан. Ст. Дичев, ЗС I, 13. Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят огтовор на тежки чемери, болки и на тайни желания. Ив. Карановски, Разк. I, 178. "Обичайте се, бъдете търпеливи и разумни, не допускайте войни и разпри .." Ако всеки от нас вземе по едно късче от това послание [на Ванга], то няма да има нужда от никакви ясновидци и гадатели — на боб, на чушка, на рози и още тем подобни глупости, .., защото всеки ще може сам да гадае резултатите от доброто си поведение спрямо другите хора и спрямо природата. КСТ, 1991. Под някой клонест дъб, с разрошена брада / гадател виждах аз и чувах го прилуки / световни да вещай. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 47. От изток ида аз — гадател и пророк — / безгрижен, величав и светъл като бог. Хр. Ясенов, Събр. пр, 74.

Списък на думите по буква