ГАДАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАДА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. гада̀х, несв., непрех. и прех. Книж. 1. Обикн. с предл. на. Разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (от изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); врачувам, гледам. В татарското село имам един приятел от тетюво време, за мене е готов в огъня да нагази. Неговата стопанка може да гадай: на ръка, на кафе. А. Каралийчев, ЛС, 7. Гледаше картите, които Даринка гадаеше, слушаше нейния глас, двусмисления ѝ смях. Ем. Станев, ИК III, 21. Когато в Стариград гадаели на боб / какво ще стане, где изврял се гръцки поп / със страшна вест. К. Христов, ЧБ, 263.

2. Правя предположения, догадки; предугаждам. Шестдесет чифта очи — на първенците — се впериха в Караибрахим .. И мислеха какъв ли е той, и гадаеха за характера и ума му. А. Дончев, ВР, 168. Събраха се в салона да гадаят какво може да се е случило, говореха безспирно, уверени, че в околийското бе се обадил Костадин. Ем. Станев, ИК III и IV, 480. Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи, и тогава местните турци гадаеха по този шум за времето и за бъдещето изобщо. Й. Йовков, Разк. II, 77. Нему твърде рядко се случваше да гледа небето така, без да има защо: да гадае времето на другия ден или да узнае за часа по звездите. Ст. Загорчинов, ДП, 55. Обичам да мечтая, / когато ти си спиш, какъв челяк / ще станеш... Често мисля и гадая / край твойта люлка... К. Христов, Избр. ст, 314. гадая се страд. Трудно е да се гадае какви бъдещи промени ще настъпят в храненето и е малко съмнително дали "химията ще храни човека". Л. Петров и др., БНК, 5-6. Гадаеше се бъдещето, разказваха се случки, които се носеха от уста в уста, като легенди. Й. Йовков, Разк. III, 140. В полярната станция апаратите следяха по петите движението на ветровете, .., гадаеше се времето, пускаха се или се спираха самолетите, корабите се викаха в пристанищата. Й. Радичков, НД, 125. гадая си възвр.