ГАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който предизвиква погнуса, физическо отвращение при сетивно възприемане; гнусен, противен. Струваше ѝ се, че оня, старият редактор, който я прие и тикна с чисто сърце към нов живот, е уволнен и на негово място стои сега в креслото друг, ухилен, неприятен, противен, гаден. Ст. Даскалов, СЛ, 228. С разширени от страх очи Кина гледаше заострения нос на Вощака, лукаво светещите му очи и лигавата му гадна усмивка и се притискаше към Бойко, сякаш братчето ѝ можеше да ѝ помогне с нещо. Д. Ангелов, ЖС, 531. И този ад, тази купчина от палатки, натъпкани с гадни, вмирисани, полумъртви въшливи тела, продължаваше да носи още бляскавото име "Полска болница на отците йезуити". Д. Димов, ОД, 246. — Виждаш ли тая пачка двайсетолевки? Твоя е, само иди .. и послушай какво си говорят ония там двамата .. И досега си спомня гадната ръка, която се допря до неговата, сложи парите в нея, после стисна пръстите му и ги затвори... М. Грубешлиева, ПП, 109. Гадно ядене. // За време — лош, неприятен. Почукваше [Надежда] известно време с молив по стъклото на бюрото си: гледайки към гадното време зад прозореца. Ч.Шинов, БС, 40.

2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки предизвиква силно неодобрение, отвращение, погнуса; отвратителен, подъл, низък, гнусен. — Не, не, кажи ми! .. — Откак оная гадна жена дръзна пред мене, .. аз съм все нащрек, Петьо! Очаквам все нещо лошо да се случи с тебе! Ст. Даскалов, СЛ, 364.

3. Прен. За постъпка, думи, мисъл, чувство и под. — в който има подлост, низост; отвратителен, подъл, низък, гнусен. Усети обида, по-остра от гадното предложение на стария богаташ [да му стане любовница]. Г. Стаматов, Разк. II, 86. Нови, още по-гадни писма ще полетят ту към жена му, ту към Централния комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 317. Макар че вкъщи си сама-самичка, / аз зная как ме браниш, скъпа майко, / от хорските сплетни и гадни хули. И. Бурин, ПТ, 50.