ГАДЖАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГАДЖА̀Л1 м. Простонар. Пренебр. Презрително прозвище на турчин; гаджалин. След колата и заптиетата бързат тумба гаджали .. и с присмехи и псувни сочат на роба, дигнал глава срещу падишаха и дивана му. П. Тодоров, И II, 12-13. Скоро затропа турски аскер, подбра цялото село. То беше писък, олелия! И тревата запалиха гаджалите, и нивята. Ст. Станчев, НР, 132. Замотани / юлари и въжа отвъде е наслал / прегърбен мутафчи, и с клекналий гаджал / до него нещо си разправя се полека... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
— Вер. във връзка с циг. гаджо̀ 'нецигански, чужд'.