ГАДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАДЍНА ж. Разг. 1. Животно от всякакъв вид (диво или домашно животно, влечуго и др.); гад. Тръгнал да гони кошутата. Ще я убива. / .. Не се посяга на такваз гадина, нито боде, / нито хапе, нито зло струва. Й. Йовков, СЛ, 25. Чукарите бяха най-обикновени .. — кои покрити с трева, .. а някои се блещеха голи и озъбени, свърталище на змии и на всякакви гадини. А. Гуляшки, ЗВ, 172. Равнината напредя ни представляваше море от хора, от кола, от добитък, стада овци, хвърковати гадини: патки и кокошки. З. Стоянов, ЗБВ II, 43. Ябълките руменееха, опечени от слънцето, наровете се пукаха и техните коралови зърна мамеха крилатите гадини. А. Каралийчев, ТР, 87. По скалите зеят страшни пукнатини, / затулени с храсти — легла на гадини. Ив. Вазов, Съч. I, 174.

2. Обикн. мн. Паразити, обикн. въшки, бълхи, дървеници и под.; гад. Дойде поручикът, позеленял от яд, и още отдалече псува: ще се чистите, казва, че и на мене полазиха от вашите гадини. Тази нощ и аз си хванах една въшка... Х. Русев, ПС, 50. — Сега не бива да ходиш на баня поне един месец .. И през цялото време дървениците няма да припарят до тебе... Имай предвид, че тия гадини най-много хапят новодошлите. П. Вежинов, ЗНН, 19.

3. Прен. Руг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гад. — А кой го майстори? — Лазар стана и полека тръгна към вратата. — Такива гадини като Кабзата и чифликчийският измекярин Шабленецът. А. Гуляшки, СВ, 44. Трябва да се работи между селяните, да не са такива страхливци пред един глупав лихвар... Опасна гадина е проклетият му вампирин! Хр. Максимов, СбЗР, 34. — Върви пред мене — изкомандува Васил. — Гадина проклета! Ще разрушаваш моста, а? Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 255, 3.