ГАДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ДОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Усещане за физическо отвращение, погнуса, предизвикано от нещо гадно, гнусно; гадливост, гадност. Там в пепелищата на Фландрия / в един / безумен / ден / аз паднах... / Ден, в който чувствах / срам и гадост. Н. Хрелков, ДД, 273.

2. Нещо, което предизвиква отвращение, погнуса с вида си, вкуса си, мириса си. Предлагат ви стъклени флакончета с еротично-възбудителни средства и всевъзможни подобни гадости. Б. Трайков, ВО, 70. — Ти каза, че в бара поднасяли коктейли за изтрезняване? — рече тя. — Да — отговори Бимби. — Прери-аустерн!... Смес от коняк, яйца и черен пипер с разни други гадости... Д. Димов, Т, 114. — Говориш като пияна. — Действително пихме някаква вносна гадост у дъщерята на аптекаря. Б. Палабанов, Избр. п, 67-68.

3. Думи или изрази, предизвикващи силно неодобрение, отвращение; непочтителни, неприлични думи, изрази. — Какво дрънка? — попита Бимби. — Приказва гадости. Д. Димов, Т, 508. Не ли е срам, не ли е грях, господа, да пишат подобни гадости в един вестник, който носи хубавото име "Прогрес"? Ал. Константинов, Съч. I, 112. — Ще бъдете ли добри да ми обясните значението на тая статийка? .. — Вие, като редактор .. трябва да сте знаяли за тая гадост и съзнателно да сте я допуснали. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 103. Пък събитията така се извъртели, че баронът потънал в земята от срам и не могъл да се начуди как е турил подписа си под такава гадост. Й. Попов, МДВ, 4.

4. Отвратителна, гнусна постъпка, проява; низост, подлост. Постепенно и някак неусетно доктор Петрунов се оказа без идеали .. Постоянно очакваше да му поднесат някаква мръсотия или сам да извърши гадост. Й. Гешев, ВТ, 106. — Какво — викна глухо Ванков .. — Иска да се предаде ли? Той е луд! Но може, може тоя мръсен чорбаджия да извърши някоя гадост. Д. Талев, И, 442. Лазар предполагаше, че с нещо са те заплашили, принудили, за да извършиш тази гадост. Ив.Остриков, ППА, 22.