ГА̀ЗДА

ГА̀ЗДА, ‑та, мн. ‑и, м. Диал. 1. Обикн. нечленувано и в съчет. със собств. имена. Имотен стопанин, богаташ, господар. Евтим предаде цялата своя сиромашка душа на благодетеля си. Няма да поседне и на стъпалото, щом така иска газда Пера Джамбазович, братовчедът му. Д. Талев, ГЧ, 105-196. Момчил отиваше в чужда земя при газда Нейко — другар на татко му от младини. Сега газда Нейко имаше богати градини край Дунава и далечната Словашка земя. З. Сребров, МСП, 104. — "Не ма накарвай, газда Христо, да ти разказвам своята история: тя е дълга и широка." П. Хитов, МП, 63.

2. Главатар на градинарска дружина в чужбина. — Аз съм от гурбетчийски край и помня как нашите бащи отиваха да работят по чифлиците на чорбаджиите чак във Видинско и чужди страни и как газдите още "на зелено", по родните им къщи, ги наемаха на безценица. Ст. Поптонев, ОБЛ, 17. А Петърчо тези дни прати хабер, че бил добре. Чак в Маджарско отишъл с един драгановски газда. К. Константинов, НДД, 18. Мъжете в ранна пролет надяваха дисагите, мятаха отгоре им кожусите и тръгваха да правят градинарство в Кривой рог, Братов, в Темешвар и Мункач .. Но в чужбина газдите вземаха лъвски дял, а селските лихвари ги посрещаха като акули. А. Каралийчев, ПД, 10.

— Унг. gazda през срхр. гäзда или рум. gazdã. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.

Списък на думите по буква