ГА̀ЗЕН

ГА̀ЗЕН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от газ2. Газената лампа, окачена на стената между две картини, мяташе жълтеникава светлина. Б. Несторов, СР, 77. Гороломов се огледа, видя бъчвата, видя един празен газен сандък и планът му беше готов. Й. Йовков, ПГ, 158. Из кривите калдъръмени улици замъждукаха самотни газени фенери. П. Здравков, НД, 5. Долу в избата .. имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке с различни отрови. З. Стоянов, ЗБВ I, 131. През януарските дни .. свещите и газените лампи .. отново станаха дефицитна стока. Диал., 1990, бр. 6, 12.

ГА̀ЗЕН

ГА̀ЗЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е от газ3. Ако в бяла престилка тя бе симпатична, в тази тъмносиня рокля и червено газено шалче на шията изглеждаше очарователна. Й. Попов, ИЖП, 7-8.

Списък на думите по буква