ГАЗЕНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЗЕНЍЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от газеник. Навътре в къщата на дядо Марко, чак в пондилото, люлееше мижаво пламъче малко, тенекиено газениче. Д. Талев, И, 24. Едно малко газениче, като кандило пред иконостас, пърпаше до стената, над самото огнище. Д. Калфов, ПЮН, 55. Вечерно време всички заспиваха с кокошките, защото пръстените светилници и газеничетата едвам мъждукаха. А. Каралийчев, ПД, 78.