ГАЗИБАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЗЍБА̀РА неизм. м. 1. Нар.-поет. Епитет за кон, който може да минава през вода, река, бара. Да си земе бърза коня, / бърза коня кършигора, / кършигора, газибара. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 68. Марко стегна Шарка добра коня, / Груйо стегна коня газибара, / качили се два добри юнака. Т. Панчев, РБЯд, 68.

2. Като неизм. прил. Диал. Който е постоянно измокрен (Т. Панчев, РБЯд).