ГАЙДАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЙДАДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Диал. Гайдар; гайдарджия. По едно време гайдаджията се закашля и спря. Н. Хайтов, ШГ, 39. — Кратувене, базюргене! / Я ви ни ща тозика дар, / ам си искам по-голям дар: / до три моми песнопойки, / три момчета гайдаджии, / три невести хороигри. Нар. пес., СбАИ, 333.