ГАЙДЀНЦЕ

ГАЙДЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от гайде. Момчето си отвожда, / гайдето си заносва — / гайденце ле, писанко, / със маниста низано! Нар. пес., СбНУ XLVI, 274.

Списък на думите по буква