ГАЙДУ̀НЍЦА

ГАЙДУ̀НЍЦА ж. 1. Част от гайдата — тънка къса цев с дупки, на която се свири. Гайдарят току нещо го нуди да надуе вече духалото. Пръстите му зашариха по гайдуницата, ручилото бръмна. Ст. Станчев, ПЯС, 88. — Имам една стара гайда от прадядо .. Гайдуницата ѝ е от рибен кокал, изписан и отгоре, и отдолу. Н. Хайтов, ШГ, 40-41. Гайдарят дойде, гайдуницата писна, ручилото ревна. Ст. Заимов, М, 106. "Леле брале, леле мили брале, / що йе викот у горно маало?" /"Айде Яно, айде наша сестро, / тупан тупа, гайдунице свире." Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 17.

2. Разш. Диал. Вид свирка, която се прави от растение с кухо стъбло и има звук, наподобяващ звука на гайда; пищялка. Понавлезли в гората, уж да си отрежат по някоя пръчка, а намират клен и започват да правят гайдуници. Правят гайдуници, опитват ги — гората ечи от пищялки. Й. Йовков, ВАХ, 70. Аз седях под една върба и там си правех гайдуница. Цялото село пищеше от нашите свирки и пищялки. К. Калчев, ПИЖ, 47. От ръжено стебло Милко си майстореше гайдуница и от време на време я надуваше, за да я провери. П. Проданов, С, 128.

— Друга (диал.) форма: гайда̀ница.

Списък на думите по буква