ГАЙТАНДЖИЛЪ̀К

ГАЙТАНДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Гайтанджийство. Редовната войска със своите големи нужди от облекло и храна подигна овцевъдството и създаде работа за българските еснафи, особено за абаджийството и гайтанджилъка. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43. Той спомена за силно развития гайтанджилък в Карлово и Калофер. Т. Влайков, Съч. III, 34. Забегна Иван, Иване, / .. / занаят да се научи, / голям занаят терзилък, / терзилък и гайтанджилък. Нар. пес., СбВСт, 392.

Списък на думите по буква