ГАЙТАНЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙТАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. За дреха от аба — който е обшит, украсен с гайтан. Калофер войвода облече новия си гайтанлия кафтан. М. Марчевски, П, 12. Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба. Г. Караславов, СИ, 102. Не се мина много и из главната улица, на път за класното училище, .., с дънести гайтанлии потури .. крачеше тържествено Хаджи Дончо. Чудомир, Избр. пр, 182. Щом ми са изпълниха осем години, то мойте родители ма дадоха на майстор, на един терзия, да ма учи да шия аби и гайтанлие чешире. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.