ГАЛАНТО̀Н м. Остар. Галант. Той отначало се гневеше, после се опита да бъде нежен към нея, мъчеше се да я спечели с държание на галантон. П. Славински, ПЗ, 18.
— От ит. galantuomo през гр. γαλαντόμος.