ГАЛАТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛА̀ТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. 1. Правя нещо да стане нечисто; мърся, цапам. Недей галати водата, оти (защо) йе за пиене. СбНУ ХIV, 193.

2. Давам на някого да яде блажно през пости или в сряда или петък.

3. Прен. Научавам на лошо; развалям, развращавам, разхайтвам (Н. Геров, РБЯ).

4. Непрех. Говоря неприлични, цинични думи; псувам, ганадя. Забрави се Стоил и начена да псува и галати, да се заканва душмански на всички, които му попречиха да изпълни демонските си планове. Хр. Максимов, СбЗР, 37. // Прех. Хокам, ругая някого, карам се на някого; псувам, ганадя. Скарат ми се, а аз се измъкна покрай стената и се плъзна през прелеза у стринка Тинка. — Пак ли те галатиха? — посрещаше ме тя. — Ела, кузум. С. Северняк, ИРЕ, 156. Един ден змейо утрепал алата и она паднала у чифлико, та седела три дена. Ошли ора, та я закачали, мушкали я сас тояги, а она ги галатила. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 512.

5. Клеветя, набеждавам някого, че е извършил нещо лошо (Н. Геров, РБЯ). галатя се I. Страд. от галатя. II. Възвр. от галатя в 1 знач.