ГАЛБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛБА̀ ж. Диал. 1. Галене. — Женски галби, милувки са грях, Кремено, додето сиромашки плачове идат до ушите ми. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 21. От детски години не бе свикнала на галби и милувки, сама не бе галила децата си. В. Геновска, СГ, 192-193.

2. Любов. Марко вдигна към нея очи и в тях трепнаха галба и бащинска обич. Д. Спространов, ОП, 116.