ГАЛЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛЕНИК, мн. ‑ци, м. 1. Разглезен човек или дете. Борис Тъкачев — обикновен човек, типичен провинциален буржоазен галеник, попаднал по недоразумение в село, .. напуща селото, без да остави някаква трайна следа в живота на селяните. С, 1952, кн. 4, 201. Амбициозните и богати родители желаят техният галеник да заеме солидно, почтено място в тяхното общество. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181. Георги при майка отиде. / Нали йе един галеник, / той на майка си думаше: / "Аз не ща, мамо, златарче, / ами си искам чобанче." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 75.

2. Обикн. с предл. на. Човек или същество, обичано и предпочитано пред други; любимец. Отдавна галениците на султана не чуваха никакви думи — злато искаха те, пари. В. Мутафчиева, ЛСВ, 114. Той се намираше в групата на известните, изтъкна‑

тите ученици-първенци, галеници на учителския съвет. А. Гуляшки, Л, 26. — Поручик Неделчев? Да, имаме такъв! В артилерийския дивизион, четвърта моторизирана батарея! Офицер — амбициозен, умът му реже като бръснач! Притежава математически способности, галеник е на щаба! Др. Асенов, ТКНП, 144-145.

— Друга (диал.) форма: галенѝк.