ГАЛЕНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛЕНКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Умал. гальов. от гален; галеничък. — Изплака си очите, ма! — заокайва тя сега с ясен спокоен глас дъщеря си, — не мой, галенкото ми! Бог е милостив, мама! Белки е на добро, дъще! А. Страшимиров, ЕД, 168. Петел си с нозе купище рови, и кокошки с пиленца си вика: "Кокошчици качулатки! кудкудечки-домакинки! шаренки-галенки! .. търчете с пиленцата си: найдох ви добра храница." Д. Манчев, БЕ II, 38. — Мари, малки моми, що терате тука? Дос, дос, / пръвната му вели, вели и говори: дос, дос, / — пущи мене, дедо, язе сам маленка, дос, дос, / — Ако си маленка, ти ми си галенка! Дос, дос. Нар. пес., СбНУ Х, 110.